вчера се върнах с господаря си Максимилиан, за съжаление за последен път, тъй като той от утре вече няма да бъде в Ханау. какво да кажа, това беше мечта! той уви петелът и яйцата ми с восък за свещи, неописуемо готино чувство! и при пляскане не познава милост, но знае кога е достигната границата с роби. майсторе, благодаря ви много за страхотните сесии, които успях да изживея с вас и с вас и ви пожелавам всичко най-добро. твоят роб Питър
