Мисля, че твоята, когато слънцето грее от морето. Мисля, че твоята, когато лунното трептене се боядисва в изворите. Виждам те, когато прахът се издига по далечния път, В глухата нощ, когато скитникът трепери по тясната пътека. Чувам те, когато вълната се издига там с тъп шумолене. В тихата горичка често ходя да слушам, Когато всичко мълчи. Аз съм с теб, ти си още толкова далеч, близо си до мен! Слънцето потъва, скоро звездите ще засияят за мен. Бихте ли били там! JW фон Гьоте
