Ще отида, когато вечер пее, синьо, през лятото, ранен от жито, да стъпча по поляната; мечтател, ще усетя свежестта му върху растенията си и ще оставя вятъра да ми измие главата, без да говоря, без да се замислям, ще мина през пътеките: но любовта без граници ще расте в душата ми. Ще си отида, щастлив, като с момиче, През полетата, докъдето циганът се скита