Две години, които се надявах за този момент, две години, които чаках да те видя отново, две години, които тялото ми не беше забравило, че сърцето ми се нуждаеше ... от теб Стан! И нищо във вас не се е променило: все същата елегантност, все същата грация, все същото чудо! С теб ние не правим любов, ние общуваме. Далеч отвъд секса, нашето тяло към тяло е обмен, хармония, съучастие и омагьосване ... Всичко в теб е нежност, нежност, човечност ... Така че няма да казвам повече, трябва да остане между нас, но когато приключа пишейки тази дума, имам само едно съжаление, че сте толкова далеч и че минавате толкова рядко, за да оставите отпечатани дълбоко в сърцето ми носталгията по нашите прегръдки, съжалението за нашите целувки, болката от вашето отсъствие ...